Въпреки, че беше неделя, Тълпата се събуди рано.Още в петък си беше навила будилника, за да не пропусне неделята - защотото това не беше обикновенна неделя - беше Великден, времето беше слънчево и улиците бяха пълни с хора, а Тълпата не пропускаше такива дни. Те и бяха любимите. Ах как жадуваше и мечтаеше за такъв ден.Вярно, и зимата се беше струпала на няколко опашки пред НАП, но друго си е Великден-а. Там със сигурност щеше да има нещо за ядане на аванта. Помисли си - "Винаги е така, миналата година имаше, по-миналата също и тази трябва да има". А как беше изгладняла Тълпата, неможеше да се познае в огледалото.
Изми си зъбите, наточи ги, приглади перчем, облече официалния шлифер, сложи две найлонови Кауфланд торбички у джобовете и свиркайки си пое към центъра.
Още от далече надуши миризмата на пресен козунак, зарадва се и ускори крачка, за да не пропусне началото, защото началото е важно, важно е да заемеш подходящата позиция за атака.
Когато пристигна на площада, Тълпата не се хвърли направо върху манджата, тя не правеше така, беше умна и обиграна. Седна на една пейка, запали цигара и огледа обстановката. Преброи десетина милиционери, пет бездомни кучета, ято гълъби, една котка и няколко лелки с оранжеви униформи. Искрено се засмя, когато видя жълтата полицейска лента с която пазеха козунака. Ха-ха-ха, аматьори, да бяха сложили поне едно метално ограждение ей така за тръпката. Никакво предизвикателство. Спомни си за онзи мач от преди две години когато на един дъх помете две стоманени клетки, една патрулка и пет-шест немски овчарки, а сега само една лента. Даже за момент си помисли, пренебрежително, да се откаже, но стомахът и се обади и и напомни, че не е яла от септември и не е сега моментът да се прави на интересна.
Допуши цирагата, хвърли фаса в близката градинка, пое си въздух и се хвръли, като лъв, върху топлия козунак. Едно от ченгетата я блъсна и и скъса шлифера, но на Тълпата само и стана по-хубаво. Винаги се радваше, когато имаше съпротива, съпротивата я нахъсваше още повече.
Адреналинът я удари у главата, погледът и се премежи, а от устата и започна да излиза пяна. Беше в стихията си - рамена, лакти, колеца, подсечки - нямаше кой да я спре
За момент си помисли "Мамка му, трябваше да взема поне четири найлонови торбички и бастуна!!!". Да понякога се дразнеше на такива дребни детайли, които в битката обаче бяха много, ама много важни.
Някой се изкрещя:
- Снимай, баба, снимай да го качиш във вибокса.Да видят хората!!!
Тълпата се усмихна на камерата и с мощен плонж грабна още три козунка, при това само с едната ръка, с другата показа среден пръст на милиционера.
- Това снима ли го ве, журналисче мръсно, само не посягай към козунака, че ще ти счупа и камерката, и двете ръце.Миндил, ела да се бутаме, да видиш кой е по-силен!!!
- А ти бе туристчето, какво си ме зяпнал, европейци... и на вас да ви еба мамата. Тука е така, аз владея, аз коля, аз беся.
Тълпата мразеше и неразбираше чужденците, бяха и прекалено стерилни и се държаха странно. Правеха се на интересни и много отворени. Катили!!!
Всичко свърши за няколко минути, Тълпата беше щастлива, успя да напълни всяко свое отверстие с топъл козунак, че даже и четири яйца отмъкна. Това се казваше плячка.
По земята бяха останали парченца и трохичики от скъпоцинния великденски сладкиш, Тълпата си помисли дали да ги обере и тях, но снизходително си каза
- Еби им майката, Великден е, нека и гълъбите да хапнат нещо.
Усмихна се отново под мустак и пое към вкъщи за заслужена почивка, защото след две седмици отваряха новия мол и за там трябваше да е готова и отпочинала.
Ди Енд!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
comment