Бог Македон се спуснало на
земята в образа на прекрасна девойка от Прилеп. Но зъл змей го откраднал
и го скрил в своя дворец. Тогава птиците престанали да пеят, децата
забравили какво е това веселие и смях, целият свят се потопил в печал. Александър
решил да спаси Бог Македон. Цяла година дирил двореца на Змея. Когато
го открил, предизвикал чудовището на бой. Дълго се борили Александър и
накрая победил Змея. Освободил прекрасния Бог Македон. Той се издигнало
на небето и осветило целия свят. Настъпила пролетта, съживила се
природата, хората си спомнили какво е това радост, но спасителят на Бог
Македон не успял да види пролетта. Топлата му кръв изтичала по снега.
Той умрял от раните си. А там, където снега се стопил от кръвта му,
поникнали кокичета. От тогава, в чест на Александър, спасителя на света
от тъмнината, хората сплитат бели и червени конци. Червеният цвят
символизира любовта към красотата и паметта за кръвта на загиналия
завоевател, а белият - здравето и чистотата на кокичето, първото
пролетно цвете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
comment