Сън: Бербатов отново незабележим

     В извънреден петъчен брой на неделното си издание вестник "Сън" отново остро критикува играта  на  българския национал Димитър Бербатов в полуфиналния мач за Шампионската лига между Барселона и Интер. 

 "Берба отново беше незабележим на терена, криеше се от топката и в решителните моменти бягаше от отговорност чрез пасове с петичка"

 "Това ли са способностите на футболист струващ има няма 30 милиона дойче марки?" - иронично пита "Сън"

В интервю след мача Сър Алекс отново защити деветката на червените дяволи 

 - Бербатов беше фантастичен, справи се блестящо с поставените му тактически задачи и ако погледнете статиската ще видите, че  отново Берба има най-много навъртяни километри и асистенции.

Фърги отказа да коментира темата дали Митко ще играе на финала, но със сигурност го нареди сред титулярите при гостуването на Манчестър Юнайтед на Стоук сити през септемри 2010 година...

Пиратството ограбвало...

    Вчера се прокрадна една новина по моята любима тема за пиратството  -  На Двуцветко Цветанов му се скарали  от Ивропейския съюз, чи много сме теглили от замундата, което коствало  няколко десетки хиляди милиона трилиона творци и не чак толкова да останат на улицата гладни и жадни. По тъз причина Двуцветко Цветанов подписал едно хвърчащо листче в което обещаваме, чи повече няма да правим така...

    Няма да се впускам в расъждения колко абсурден и безмислен  е лозунга  "Пиратството ограбва", на всеки средно интелуигентен  човек това му е ясно. Искам само по просташки  начин да споделя  "Боли ме кура" и с кеф да открадна  40 оригинални американски долара от чичо ти Жеймс Камерън...  които иначе бих похарчил за оригинълдъ смърфски  блу рей.

p.s. Всъщност съгласен съм да си купувам  музика и филми при едно условие - определени  представители на шоубизнисъ - както световен, така и национален да бъдат изправени пред трибунал по обвинения за престъпления срещу човечеството.

see ya
 p.s. - Както и да ми бъдат върнати парите, които дадох за билет за Стар Трек, Дъ Дей Афтър Туморуу и  Лигата на необикновенните жентълмени 

За оризовите ядки

Да се похваля -  и аз успях  да се докопам до този съкп детски спомен в нова  по-лъскава опаковка. 

Наздраве :)

Из дневника на кучето Мима

26 февруари 2010 година 

   

   Денят беше слънчев  и топъл за сезона, Мима намери някаква помия в двора и   закуси обилно, припечи се на слънци за около половин час, маркира територията си, зализа косъм  и пое на разходка из селото. Всъщност това не беше някаква обикновенна разходка, Мима отиваше на среща. Миналата седмица пред месарския магазин се беше запознала с един помияр от съседната махала и май се харесаха. Или поне тя така се надяваше, от доста време беше самотна и някак си и се искаше някой да и подуши под опашката. 

1 март 2010 година 

                                       Честита Баба Марта!!!

   Симпатичен чичко на средна възраст закичи Мима с мартеничка и и даде половин кренвирш. Очите на кучката греха от щастие, огледа се в една локва и си каза "Бау мама му колко ми отива червено и бяло". Чувстваше се красива и желана. Майната му на помияра, който и върза тенекия преди няколко дни. Някой камион ще го сгази него, така му се падаше, като я заряза. Мима не беше злобна кучка, но се дразнеше на такива некоректни отношения от страна на силния пол. Помиярите да го духат. Изджафка по една кола и поклащайки се  продължи към кофите за боклук.

6 март 2010 година

    Валеше сняг, Мима  не беше яла от няколко дни, беше гладна. Всъщност, като се замисли, тя винаги беше гладна. Шибан помиярски живот, шибан свят, шибани наконтени кокер шпаньоли - те никога не са гладни, маат гранули, мамка им кучешка. Философски погледнато, помиярите винаги бяха прецакани - май това беше някой от онези древни и вечни вселенски закони. Мима ги разбираше тези неща, по-миналата зима я прекара на топло в дряновското читалище, там прочете доста книги, даже написа едно стихотворение.

 Бау, Бау, Бау

Джаф, Гъррр, Бау

Хррръъ, Ским, Джаф

Бау, Бау, Джаф

Бауууу......

9 март 2010 година

   Мима не помнеше много от този ден. В съзнанието и бяха останали само някакви фрагмети - подаден салам... усмивка.... шут в корема... скимтене... проблясващ  турски сатър.... кръв...още повече кръв.... фърчащи лапи... тъмнина...после  с цялата си сила дойде болката и доброто старо безсъзнание. Събуди се на някаква маса, чувстваше се странно, някак непълно... Маскиран в бяло чичко се надвеси над нея, Мима се опита да излае, но безсъзнанието отново я налегна и всичко стана черно отново.

27 март 2010 година 

   Бяха минали двайсетина  дни от "инцидента", Мима се беше залежала, а настроението и хич го нямаше, лапите също. Тъпа история, нали беше най-добрия приятел на човека, нали  уж само на селските котки им се случваха подобни неща - горене на опашки, отстрел с въздушна пушка, внезапна загуба на крайници и др, нали бе бау мама му, нали....Да  ама не, съдбата пак я припика обилно. Мамка му и кучешкия живот. Искаше и се да умре.

29 март 2010 година

    Мима лежеше кротко  на постелката  и ближеше чоканчетата си, в двора  се появи някакъв тюфлек с фотоапарат. Мима излая глухо в опит да му каже "Eй миндил махай се от тука", обаче нищо не се получи. Журналистчето продължи да щрака - айде Мима, флиртувай с камерата, покажи чоканчета.  - Бау, Бау, Бау махай се ве миндил!!!

Никой не я чу и разбра, нормално, все пак хората не разбираха кучешки. След края на фотосесията миндила и подхвърли една биренка и замина на някъде. Една биренка...пак се чувстваше прецакана, ако бяха четири можеше поне  да си ги направи на протези. 

1 април 2010 година

   Въпреки че Мима беше начетен помияр, тя никога не беше чувала за Фейсбук. Фейсбук за нея  беше нещо като вестник ама по-голямо и не се виждаше, а хората бяха постоянно в него. Мима се чудеше как така толкова хора  се събират в един вестник, може би ставаше въпрос за някакъв  много голям невидим вестник. Смятай, ако те ударят по главата с  навит на руло Фейсбук... сигурно щеше доста да боли. 

3 април 2010 година

     Мима не чувстваше лапичките си, но чувстваше че нещата около нея се променят, в чинийката и вече нямаше  помия, някаква жена дойде вчера и и остави цял чувал с гранули, от онези хубавите с красивия лабрадор на опаковката. Мима гледаше замечтано  и леко влюбено лабрадора и си мислеше "Представи си утре да се събудя и да имам крачета, а пред месарския магазин да ме чака този красавец. Смятай!!!"

5 април 2010 година 

    Нещата определено се променяха - Мима може и да беше помияр, но ги усещаше тези неща  - толкова много хора никога до сега не я бяха галили, повечето хора обикновенно се обръщаха към нея с "Помияр мръсен махай се от тук", след което получаваше добре премерен ритник в корема или в задния бут, веднъж даже един осмокласник я замери  с празна бирена бутилка. Сега нищо от тези неща не се случваше - явно когато ти отрежат краката ХОРАТА  започват да те обичат повече. Такъв ли беше светът на ХОРАТА??? ХОРАТА така ли те харесваха повече. Мима винаги си беше мечтала само за две неща - да бъде нахранена и ин сириъс рилейшън шип така да се каже. Сега, след инцидента имаше чували с гранули, колкото си искаше, красивя породист пес на бял кон (Мима нямаше логично обяснение защо  си  го представяше, че ще язди бял кон) още го нямаше, но Мима беше оптимистка.

6 април 2010 година

  Днес и подариха нещо, което приличаше на грила на чичо Илия с който правеше кебепчетата на автогарата. Само че това не беше грил, а беше лаптоп. Лаптопът служеше за да влезнеш в онзи вестник наречен Фейсбук.  Поради очевидната липса на лапички Мима имаше известни затруднения при работата с Фейсбука, но с помоща на една сламка между жълтеникавите си зъби успяваше да цъка по клавиатурата доста умело, като  за начинаещ. Фейсбук и харесваше, там Мима беше известна и харесвана, имаше приятели имаше си група...имаше си кауза...

8 април, 2010 година

   Беше четвъртък, Мима се събуди по-рано от обикновенно и по стар кучешки обичай протегна крачета, за да загрее за сутрешния си жогинг, мамка му пак забрави за  подранилата ранна първоаприлската шега, която и бяха спретнали турците преди десетина дни. Сигурно бяха турците, те правеха такива неща, няма кой друг да беше. Унесена в подобни мисли Мима се завлачи по корем до компютъра - пощата и беше пълна с писма, адски пълна, а групата и във Фейсбук вече се пръскаше по шевовете със своите 230 и кусур хиляди съпортъри. Бау мама му, каза си Мима, май наистина  вече трябваше да си наеме PR, в началото се справяше горе долу, но пъблик атеншънъ вече беше много голям.... 

10 април, 2010 година

     Мима отново имаше натоварен ден. Срещна се с не кой да е, ами със самия министър председател. След мийтингъ Бойко Борисов заяви: 

 - Тази зверска проява е  поредната долна подмолна, скалъпена акция, целяща да дестабилизира правителството. Хората на Цветанов, вече работят по спец акцията "Хирурзите"  и скоро (ако не този, то следващия четвъртък по обяд) ще имаме нови арестувани бивши министри.

13 април 2010 година

   Беше минал почти месец след  "шегата", днес се очертаваше тежък ден  - фотосесия за плакатите(митингите наближаваха), обяд с шефа на "Четири лапи", следобедно кафе с посланника на Андора и за капак  гостуване във вечерното шоу на Иван и Андрей. Поне  Мима вече си беше наела пиар и имаше кой да ги движи тези неща, от нея се очакваше само да гледа тъжно и да излайва от време на време. С това се спряваше добре, имаше опит от висенето пред месарския магазин

15 април 2010  година

    Мима се беше трупясала на черджето си  и цъкаше по клавиатурата със сламката, без да иска свали някакъв филм. Във филмът се разправяше за един сакат човек, който ляга в ковчег и става гиганстки  тичащ из гората смърф. Бау мама му, ако можех и аз така да  легна в саркофага и да тичам отново около месарския магазин. Бау Бау Бау. Дали можеше да стане това?

 Мима се почеса със сламката по корема и в този момент я осени гениална  идея... Това като във филма наистина беше възможно и тя беше единственото куче, което знаеше как да го направи.

16 април 2010 година 

Тудей ис дъ дей. Тудей Мима реши да премине от познатия ни  реален свят към по-добрата виртуална реалност. Тудей Мима натисна със сламката  синьото бутонче Sign Up. Тудей Мима  си направи фейсбук аватар. След като влезна вътре първото нещо което усети беше лапичките си. Да, Мима отново имаше лапички, истински кучешки лапички, верно отвреме на време премигваха на единички и нули, но си бяха истински. Мима беше отново щастлива!!!

18 април 2010 година

   За три дни във Фейсбук, Мима имаше повече приятели отколкото за пет години живот в Дряново. Имаше  и стена, която препикаваше редовно Фейсбук наистина беше голям, много ама много по-голям от най-големия вестник, който можете да си представите. Добри хора  я  приютиха в една голяма ферма, щъкаше си из двора, лаеше по кокошките, гонеше разни котки....Във  Фейсбук никога не валеше, винаги беше топло, винаги имаше  кой да я разведе на разходка из фермата. Всичко беше толкова хубаво, нищо чудно, че  ХОРАТА прекарваха толкова много време там. ХОРАТА може да бяха странни, но не бяха тъпи, Мима ги разбираше тези неща. 

21 април 2010 година 

      Мима беше по-социална от всякога, днес  още 10 души и станаха приятели, записа се в групите "Кучка!? Ами каква да съм, като около мен се навъртат помияри", "Организация за защита на животните Четири Лапи", "ЗАТВОР ЗА КОПЕЛЕТО ОТРЯЗАЛО КРАКАТА НА КУЧЕТО В ДРЯНОВО" , стана фен на Ласи,Яне Янев, SIN CITY, Дюнер Кебап, врътна няколко викторини и така неусетно  в шеги и закачки денят си замина.

Майната му на реалния свят - в него режеха крачета!!! Мима намери мястото  си в света. Всъщност намери един по-добър и по-красив свят - свят с безброй възможности дори и за един сакат помияр...

Бау!!!

Ще се видим във Фейсбук

Подпис: Кучето Мима

Оранжево небето

Дейли фото дайжест с елемети на новини и не чак такива

      Вицето на Фейсбука  идва в родната ни татковина. In fact  и де факто вицето вече е тук и вчера по папарашки го тагнах в района на меката на пловдивското фейсбук къмюнити.

....

Честито Европейци!!!

Времето се стопли и голямото нещо за рязане на моркови потечи отново....

Лъки Синема изтегли късата клечка 

Екстрийм мега ултра яка турбо хаус тяхно реге тупалка

  Ако някога сте се чудили как изглежда поредното ново екзотично попълнение на ЦСКА  купонясващо до зори в Син Сити, това е видеото което шъ ви отвори очите. Получавате и  бонус румънски плъзмодий в собствен сос.

yaзънт ми

Бирбати

   Мъчно ми е за Бирбати, мъчно ми е, че не му подават, че не му харесват прическата, че не му харесват блока, че хейтърите го хейтът, че ....

Айди бе Бирбати, клати, клати, че нали знаеш старата,  любима коментаторска,  сентенция  - Ако не клатиш, ще те клатят (усмихващо се намигащо човече)

Оферта на деня

Двеста лева искат да ми станат приятели  - Add as a Friend/Ignore ???

Великата козуначена битка

    Въпреки, че беше неделя, Тълпата се събуди рано.Още в петък си беше  навила будилника, за да не пропусне неделята - защотото това не беше обикновенна неделя -  беше Великден, времето беше слънчево и улиците бяха пълни с хора, а Тълпата не пропускаше такива дни. Те и бяха любимите. Ах как жадуваше и мечтаеше за такъв ден.Вярно, и зимата се беше струпала на няколко опашки пред НАП, но друго си е Великден-а. Там със сигурност щеше да има  нещо за ядане на аванта. Помисли си - "Винаги е така, миналата година имаше, по-миналата също и тази трябва да има". А как беше изгладняла Тълпата, неможеше да се познае в огледалото.

   Изми си зъбите, наточи ги, приглади перчем, облече официалния шлифер, сложи две найлонови  Кауфланд торбички у джобовете и свиркайки си пое към центъра.

   Още от далече надуши миризмата на пресен козунак, зарадва се и ускори крачка, за да не пропусне началото, защото началото е важно, важно е да заемеш подходящата позиция за атака.

   Когато пристигна на площада, Тълпата не се хвърли направо върху манджата, тя не правеше така, беше умна и обиграна. Седна на една пейка, запали цигара и огледа обстановката. Преброи десетина милиционери, пет бездомни кучета, ято гълъби, една котка и няколко лелки с оранжеви униформи. Искрено се засмя, когато видя жълтата полицейска лента  с която пазеха козунака. Ха-ха-ха, аматьори, да бяха сложили поне едно метално ограждение ей така за тръпката. Никакво предизвикателство. Спомни си за онзи мач от преди две години когато на един дъх помете две стоманени клетки, една патрулка и пет-шест немски овчарки, а сега само една лента. Даже за момент си помисли, пренебрежително, да се откаже, но стомахът и се обади и и напомни, че не е яла от септември и не е сега моментът да се прави на интересна.

   Допуши цирагата, хвърли фаса в близката градинка, пое си въздух и се хвръли, като лъв, върху топлия козунак. Едно от ченгетата я блъсна и и скъса шлифера, но на Тълпата само и стана по-хубаво.  Винаги се радваше, когато имаше съпротива, съпротивата я нахъсваше още повече.

   Адреналинът я удари у главата, погледът и се премежи, а от устата и започна да излиза пяна. Беше в стихията си - рамена, лакти, колеца, подсечки - нямаше кой да я спре

  За момент си помисли "Мамка му, трябваше да взема поне  четири найлонови  торбички и бастуна!!!". Да понякога се дразнеше на такива дребни детайли, които в битката обаче бяха много, ама много важни.

  Някой се изкрещя:  

- Снимай, баба, снимай да го качиш във вибокса.Да видят хората!!!

 Тълпата се усмихна на камерата и с мощен плонж грабна още три козунка, при това само с едната ръка, с другата показа среден пръст на милиционера. 

 - Това снима ли го ве, журналисче мръсно, само не посягай към козунака, че ще ти счупа и камерката, и двете ръце.Миндил, ела да се бутаме, да видиш кой е по-силен!!!

 - А ти бе туристчето, какво си  ме зяпнал, европейци... и на вас да ви еба мамата. Тука е така, аз владея, аз коля, аз беся. 

 Тълпата мразеше и неразбираше  чужденците, бяха и прекалено стерилни и се държаха  странно. Правеха се на интересни и много отворени. Катили!!!

   Всичко свърши за няколко минути, Тълпата беше щастлива, успя да напълни всяко свое отверстие с топъл козунак, че даже и четири яйца отмъкна. Това се казваше плячка.

  По земята бяха останали парченца и трохичики от скъпоцинния великденски сладкиш, Тълпата си помисли дали да ги обере и тях, но снизходително си  каза

  - Еби им майката, Великден е, нека и гълъбите да хапнат нещо. 

   Усмихна се отново под мустак и пое към вкъщи за заслужена почивка, защото след две седмици отваряха новия мол и за там трябваше да е готова и отпочинала.

Ди Енд!!!

Компютърът играе, рисува и свири

Списък с няколко програмки  и съвети (много убави) които шъ улеснят доста експириенсъ ви с компютъра, компота и интерниета

• Видео  - Windows Media Player Classic  - толкова простичък плеър,че даже не изисква инсталация.В  комбинация с ffdshow плейва абсолютно всичко от тилифонни клипчета до мазните 1080p HD-та. Забравете за всички безмислени кодек пакети и много яки плеъри, които  в общи линии само товарят машината. За субтитрите на кирилица - View/Options/Output - VMR9   и още една настройка - View/Options/Subtitles/Default Database - цъкаш Font    за  Script избираш  Cyrillic 
• Аудио - Добрият стар Winamp с класическия скин
• Фото - Някоя portable версия на Photoshop - също не изисква исталация. За организиция на снимките - Picasa, получавате и бонус в пъти по-елегантен и функционален photo viewer, както и 1GB място за вашите албуми он-лайн. AndreaMosaic - с нея се прави ето това.
• Текст - Open Office - лек, удобен и функционален
• Вируси - Дори и 100 антивирусни програми да имаш, ако си идиот пак няма да ти помогнат. [3/31/2010 8:32:41 PM] G E R Y says: mi to be6e niakakav fail biah bez o4ila i nesam vidiala i mi precaka dosta ne6ta  Внимавай къде кликаш, къде клякаш и тн. Моите фаворити  са NOD32  и безплатната версия на Avast(работи доста прилично)
• Архивиране - 7zip - отново е безплатна програмка  също толкова функционална колкто Winzip, който със всяка версия става все по-цветен и още по-тежък
• Burning -  Всичко останло но не и Nero-то. Плийссс - Power Iso, Daemon Tools
• Уеб - Предполагам може до утре да се спори по темата - аз предпочитам Chrome особено след като  пуснаха разширенията с които по почти нищо не отстъпва на Firefox
• Онлайн TV - Ако обичате да гледате Бирбати, Шпионската лига,ЪнБиЕй и тн ,но не ви се плаща за кабелна телевизия и за телевизор изобщо - Sopcast мисля,че е най-стабилната програмка в жанъра. Линкове за стриймовете - тук
• Пиратство - uTorrent - отново лек, функционален и удобен. Ако ползвате рутер и wifi e препоръчетелно да си настроите портовете,
• Чат ли си? -  Skype 4.0 е едно голямо и  грозно недоразумение. Skype 3.6 си е класика,плюс това работи и на Win7. За всички по офисите - Imo - освен,че е уеб базиран клиент, дава възможност за едновременна работа на MSN, Skype, Yahoo и дори Facebook  чата.
• Шукарийки -   RocketDock - десктопа ти  ще бъде също толкова куул колкото на пичовите с ябълката. Плюс това е удобно. T3Desk - щтото 3D-то нали е модерно сега 
• Ъпдейти - инсталирай ръчно и то само важните, внимавай за WGA-то :)
• При преинсталация се инсталират първо драйверите за чипсета, после видео картата, аудиото , wifi и всичко останало. Драйверите е убаво да се ъпдейтват от време на време.
• Не инсталирай повече лайна отколкото ти трябват !!!!
• Не забравяй, че всеки път когато свалиш порно, Господ убива по едно котенце

Социално групово в собствен четвърточен сос

ЗАТВОР ЗА КОПЕЛЕТО ОТРЯЗАЛО КРАКАТА НА РОБОКОП В ДРЯНОВО!!!